ПАЗИЛИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗЍЛИЩЕ, мн. ‑а, ср. Книж. Хранилище. В Рим има две високи училища за наука, осем училища за художествата.., пет музея (събрания и пазилища на стари и нови редки неща и изкусни работи). Т. Икономов, ЧПГ, 39. Те [манастирите] са били не само "места за молитва, за отдих и мир", но и народни училища.., пазилища на българската народност. П. Шатев, МПР, 54. Още по-страдалчески пъшкаше той.. Лекарите клатеха в недоумение глава, налагаха го с разни лапи и сняг от дълбоките пазилища, а най-мъдрия от тях му даваше да пие само студена вода. А. Дончев, СВС, 624.