ПАЗИТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗЍТЕЛКА ж. Жена пазител. Музейната пазителка завъртя ключа, отвори една тежка врата в подземието на двореца и ни въведе в залите, където са подредени могилните археологически находки. А. Каралийчев, С, 127. Тая слаба женица .. е строга пазителка на домашното огнище. ВН, 1955, бр. 184, 4. Добрата бабичка, самичка пазителка и жителка на митрополията,.. ме посрещна приветливо и ме поведе през двора. Ив. Вазов, Съч. XVII, 177.