ПАЗУХАРНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЗУХА̀РНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Джоб на пазвата на дреха; пазовник. А така както съм, кой ще помисли, че тука — потупа той пазухарника си — има един милион. Елин Пелин, Съч. I, 57. Повечето се веселяха от утрина до вечер, доде дрънкаха в пазухарника пари и не бяха още минале в ръцете на купците и механджиете. Н. Бончев, ТБ (превод), 23.