ПАЗЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ЗЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Полагам грижи, внимавам да не се случи нещо лошо с някого или нещо, да се избегне някаква опасност, неприятност; вардя. Затварям очи. Отварям ги. Мама е до мен и ме пази. Д. Габе, Н, 16. — Ще простинеш, пък после, кой виновен — ние виновни... — Защо пък вие?.. — Защото ни е казано да те пазим. Д. Ангелов, ЖС, 208. Всички, които я [четата] пазеха и хранеха, които се оставяха да ги бият, да ги дупчат с ножове, да ги бесят по дърветата и не я издаваха, бяха също селяни. Д. Талев, И, 275. Никой не ги [дърветата] садеше, покарваха едно от друго и хората ги пазеха и за плода, и за сянката. Д. Фучеджиев, Р, 156. Петкана дете увила / и го у къщи държала / .. / Пази го Петкана, гледа го, / гледа го до девет месеца. Нар. пес., СбВСтТ, 983. ● Със следв. доп. изр. със съюз да. Легнаха си и все за вазата говореха, спомняха си как я бяха купили от събора, как я носиха до село и пазеха да не я счупят. И. Петров, НЛ, 129. Колата беше пълна с пакети. Един млад господин с големи очила пазеше да не се съборят покупките. Вл. Полянов, ПП, 108. Житата кълняха. Мануш пазеше да не стъпва върху дългите зелени редове и усещаше как краката му меко затъват в лепкавото кадифе на земята. И. Петров, МВ, 218. // За мъж — следя, внимавам при полов акт с жена, да не забременее, да не зачене. Тя го чакаше пред портала на училището и разплакано му довери, че се чувствува майка.. — Това не може да бъде от мен. Аз съм те пазил, кой знае с кого си ходила. В. Нешков, Н, 52.
2. Присъствам някъде, дежуря или стоя на пост за да не бъде нещо нападнато, ограбено, унищожено; охранявам, защищавам, вардя. Жена ми отиде на работа, а аз останах да пазя апартамента от крадци. Хр. Пелитев, ХО, 44. Всеки празник другите разсилни си отиват, а той остава да пази сградата и да проветря канцелариите. П. Тодоров, И II, 35. Пред входа пазеше войник с тежка желязна пръчка в ръка. Елин Пелин, ЯБЛ, 77. Ние сме тука четирима души и който иска и който има оръжие може да дойде с нас. Ще пазиме селото. Д. Талев, И, 541. Невенуга невен сади, / ден го сади, два го вади. / Некой ѝ го нощем бере, / .. / па остана да го пази. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 228. ● Обр. Влазяме в Рила село. То пази самия вход в планината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 6. "Хълм виждам!".. Така са извикали първите откриватели при вида на това огромно възвишение, което пази входа на Рио де ла Плата. Б. Шивачев, ПЮА, 50. // Не позволявам на арестант, затворник или пленник да избяга като стоя на пост или го съпровождам. От тесните прозорчета на тези кулички наблюдаваха войници. Те пазеха да не избяга някой от затворниците. Г. Караславов, Т, 71.
3. Оказвам, осъществявам подкрепа, закрила за някого, за неговите интереси, обществено положение, здраве и под., обикн. чрез властта или авторитета, който притежавам; браня, закрилям, отстоявам. — Да си отваряте хубаво очите и да изберете за ваш депутат човек, дето да пази вашите интереси и да познава нуждите ви. Ив. Вазов, Съч. VI, 185. Също с такава престореност Божан пазеше баща си от нападките на Петровица и на злодумната си жена. Елин Пелин, Съч. III, 29. "Пази го, майко божия, / пази ми ти детето!" Ив. Вазов, Съч. II, 157.
4. Полагам усилия да не загубя или накърня нещо; опазвам, съхранявам. През време на войната бях на фронта.. Никаква смелост не проявих в сраженията. Пазех си животеца. Елин Пелин, Съч. IV, 185. — Хайде сега легни да си починеш и си пази здравето. Св. Минков, ПК, 25. Паисий се обръща към онези, които искат да четат и изучават неговата история; учи ги да пазят езика и народността си... Б. Пенев, НБВ, 50. Пази достойнството си! Пази авторитета си! // За предмет — служа като защита на някого или на нещо; предпазвам. Младен свали кърпата, която го пазеше от слънцето, втурна се между животните и ги плесна галено по бутищата. К. Петканов, БД, 65. Моята сламена шапка, която пазеше главата ми, приличаше на гъба. Елин Пелин, Съч. II, 129. — Малко се страхувам да минавам през това място [падовете].. — Суеверие — каза Марина и се наведе да развърже обущата си, здрави и леки туристически обуща, които пазеха краката ѝ сухи. Д. Фучеджиев, Р, 248.
5. Изчаквам някого или нещо да се появи, за да го заловя или убия; вардя, причаквам. — Моля те, кажи на Бойча, той е там, че заптиетата го пазят при вратата, та да вземе мерки. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 146. Като разбра, че вълкът е вече надвит, на Петра се дощя да го досвърши, да го доунищожи. Той взе да пази нощя с пушка, но вълкът не дохождаше. Й. Йовков, АМГ, 31.
6. Държа нещо на сигурно, скрито място, за да го съхраня, да не се изгуби или повреди; запазвам. — Дойдох за нахутена мая. — Почакай да дойде Кина, не зная къде я пази. К. Петканов, МЗК, 114. Такива дрехи едва сега зеха да носат.. А леля ти Гена още преди тринайсет годин ги е носила. Тя и сега ги пази — седат ѝ надиплени в сандъка. Т. Влайков, Съч. II, 20. Той имаше цяла сбирка от такива свещени книжа.., които пазеше в особен шкаф в аптеката. К. Величков, ПССъч. I, 82. Тя му каза: — Да кажеш на майка си да пази гривната, защото е сребърна! И да ти я даде, когато станеш мома! С. Северняк, ИРЕ, 142. После [калугерката] се върна към одъра и взе покрова. — Ето го — каза тя. — Той е твой. Пазех го досега като икона. Ст. Загорчинов, ДП, 171-172.
7. Внимателно и грижливо си служа с нещо, за да не го повредя, замърся и под. Макс нагази смело в калта — бариера срещу шпионите и агентите на полицията, които пазеха обувките си и не си даваха труд да стигнат до тия места. Д. Димов, Т, 227. — Виж ми новия буквар, ама чакай по-напред да ти полея от манерката, да си измиеш ръцете. Аз ще си пазя буквара чистичък. А. Каралийчев, ТР, 10. Пазя новото си палто — обличам го само в празник. // Държа, не използвам нещо, или не го предоставям на друг, тъй като е предназначено за някого. — Десет яйца и малко сланинка. Пазя ги само за приятели. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. — Ето ви и брашънце, и оризец — рече старецът. Отдавна ги пазя за вас. М. Марчевски, МП, 151. Съседния до нея стол тя пазеше за буля Николица, която все още не идваше. Ст. Марков, ДБ, 284. Малкото салонче.. стопанинът на [ресторант] "Симеон" пазеше за хората на "Дружината". Ст. Дичев, ЗС I, 401.
8. Разг. В съчет. със същ. сянка, завет. Правя; вардя. На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин.. с фес, и който държал ниско над очите си една черна омбрела, за да му пази сянка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 167. Една купа снопи им пази завет от вятъра. Л. Стоянов, Х, 52. — Росица е там — прошепва дядо Гуни. — Аз на Росица ще ѝ купя един шарен чембер от панаира... Да ѝ пази сянка! С. Северняк, ИРЕ, 16. Широк дъсчен навес пазеше сянка пред входа. А. Гуляшки, СВ, 53. // В съчет. със същ. хлад и под. Запазвам, държа. Зад червени тухлени огради, в огромни дворове се гушат едноетажни постройки с каменни подове, които пазят хлад. Т. Кюранов, АП, 10.
9. Поддържам, не променям някакво състояние, положение и под. Би могло да се стигне и до кървава свада.., но Онегавон пазеше спокойствие. Й. Вълчев, СКН, 66. Затворниците пазеха гробна тишина, давайки си вид, че се занимават с невинна всекидневна работа. К. Калчев, ЖП, 284. Пазя равновесие.
10. Правя нещо за продължи да съществува в същия вид, да не се променя; запазвам. Ето там.. още расте свежозелена трева, а гората пази лятната си зеленина. Ем. Станев, ЯГ, 102. Пирин планина.. се издига страшно високо в небосклона и все пази някакъв невеществен, фантастически вид в дълбочините на пространството. Ив. Вазов, Съч. ХV, 79. Стоян, който все още пазеше на лицето си тънката си, малко подигравателна усмивка, гледаше стареца и се чудеше отгде се взе у него тая сила. Й. Йовков, СЛ, 186.
11. Съобразявам се с нещо, придържам се към нещо (обикн. обряд, обичай, общоприето изискване за добро поведение и др.); спазвам, съблюдавам, вардя. Старата Глаушица и учителката често се счепкваха, макар и двете да пазеха приличие, та беше любопитно да ги слуша човек. Д. Талев, ПК, 253. Още [баща ми и чичо] пазеха в себе си традицията на турското време. Ст. Чилингиров, ХНН, 25. Имам здрав организъм.. мога да живея и още, ако пазя известен режим. Ал. Спасов, Сб??СЕП, 129. Ако има между вас някой, който не се кланя, не пази рамазан.. нека излезе от редовете на войската и да си иде вкъщи! А. Каралийчев, С, 42. — Все пак — забелязах между другото — ти трябва да пазиш диета... — Диета ли? — с ирония отвърна Покорни. — Диета нека пазят лентяите и охолниците! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 138.
12. В съчет. с тайна. Старая да не разкривам, да не давам сведения за нещо (обикн. тайно). — Ние като лекарите сме длъжни да пазим професионална тайна... — Чудесно! — изсмя се гръмко Лина. — Заставят ви значи да пазите тайна. М. Грубешлиева, ПП, 281. — По-тихо, момчета!.. — Ако някой от вас вижда, че не ще може да пази тайната поради страх, малодушие или друга причина, нека още сега да стане и се върне у дома си. Д. Марчевски, ДВ, 92-93. Борис имаше интерес да пази преговорите в пълна тайна. Д. Димов, Т, 533. Който яде от кокошка крак, не може да пази поверени тайни. СбНУ VI, 90.
13. Задържам в паметта си нещо (обикн. спомен, впечатление, преживяване и др.); съхранявам. Баща си не помнеше, а за майка си пазеше един единствен спомен. Д. Добревски, БКН, 32. И когато мъжът победи, да знае, че е победил достоен противник,
към когото винаги трябва да пази почит и уважение. Ст. Чилингиров, РК, 85.
14. В съчет. със съществителни като мълчание, почит и под. означава осъществяване на действието по значението на съществителното. — Искам думата! — извика изведнъж Кандов, който до сега пазеше мълчание. Ив. Вазов, Съч. II, 44.
15. Спорт. За вратар — играя футбол, хандбал, водна топка и др. като стоя на вратата и не позволявам да бъде вкаран гол. Петков пази за Славия срещу ЦСКА днес. пазя се I. Страд. от пазя. Такъв е човешкият живот на земята, че всяко добро се пази с меч. Д. Талев, С, 150. Тук [в стаята] се пази книгата за впечатления. Ив. Коларов, Е, 26. [Гърбушката] разказа на Митко как нападнали една мандра в Балкана, която се пазела от полицаи. М. Марчевски, МП, 120. II. Възвр. от пазя в 1 знач. — Така, Велинчо,... пази се... хората лоши станаха... много лоши! Елин Пелин, Съч. I, 57. Ванко я изпрати с трогателни грижи и съвети да се пази от настинка. М. Грубешлиева, ПИУ, 135. — Защо не се пазиш, оцапа си дрехите! К. Петканов, СВ, 39. III. Взаим. от пазя в 1, 3 и 5 знач. Веднага след усилията на жестокия бой.. и двете страни се чувствуват еднакво отпаднали и победени, еднакво се пазят и боят една от друга. Й. Йовков, Разк. II, 167. Срещаме се, / ала няма как, / няма за какво да си говорим./ Срещаме се, / но един от друг / ний се пазим, / като от зараза. Хр. Радевски, ВН, 55.
ПА̀ЗЯ СЕ несв., непрех. Внимавам, не си позволявам да извърша нещо; въздържам се, възпирам се. Когато прихаш или кашляш, пази се да не напръскаш другите. Д. Немиров, Б, 43. Движех се тихо, като се пазех да не настъпя някой гнил клон и да не ровя с краката си шумата. Ем. Станев, ЯГ, 109.
◊ Да пази Бог (Господ). Разг.; Пази Боже. Разг. Възклицание. 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано, което може да се случи. — Един милион нося! Само наполеони! Как ще се опазиш от крадци и хайдути?... — Пази Боже да те надушат, изидат ти душицата! Елин Пелин, Съч. I, 56-57. 2. За изразяване на молба да не се повтаря нещо лошо, ужасно, което е преживяно, което се е случило. Хеле големият град кога ни чукна — пази Боже! То беше една беда, една наказия. Г. Караславов, Избр. съч. II, 149.3. Ирон. За уверяване, че нещо е противоположно на очакваното или за пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. Драгий читателю, да не би някак си да помислиш, че нашите обществени и политически работи не вървят наред! Пази Боже! Ал. Константинов, Съч. I, 105. Поканил най-напред министрите. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал нищо чуждо през живота си? — Да пази Бог, такъв човек между нас няма. Нали знаеш, господарю, че ние бъркаме в делвата с меда. Сегиз-тогиз пооблизваме лъжицата. А. Каралийчев, С, 15. 4. Неодобр. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого. — Сега съм налетяла на една слугиня — Господ да те пази, сестро. Мързелива, мръсна, нищо не знае, децата не поглежда. Ст. Костов, Избр. тв, 354. По онова време, господа, имаше между военните доста разгаленички офицерчета.. — пази Боже! Скандал подир скандал. Ал. Константинов, Съч. I, 290. Пазил ме Бог (Господ). Разг. Възклицание — при несъгласие с нещо или при пълно отричане на нещо. — Да не сте партиен оратор? — Пазил ме Бог! К. Петканов, В, 237. Пазя като зеницата но окото (очите) си някого или нещо; Пазя като очите си. Разг. Пазя нещо с извънредно голямо внимание, много старателно и грижливо. — Чудно момиче си намерил, Бояне. Да я пазиш като зеницата на очите си. М. Грубешлиева, ПИУ, 77. — Вземи пианото, но да го пазиш като очите си! Бл. Димитрова, ПКС, 265. Пазя се като от огън. Разг. Пазя се извънредно много. Да го пази като от огън от острата, агитационна поезия, чиито нужди "го раздърпаха, обезформиха, обезличиха като поет". В. Йосифов, Избр. тв I, 58. Пазя като писано (шарено) яйце някого или нещо. Разг. Пазя с изключително внимание, старание и грижа някого или нещо. — Никога няма да те оставя аз! И на Асен съм казал, и всички мои хора знаят. Ще те пазиме като шарено яйце,.. Вътрешен човек. Ст. Даскалов, СЛ, 380. Пазя леглото. Разг. Болен съм, лежа и не ставам, не съм оздравял. Аз съм болен днес и съм принуден да пазя леглото; вероятно и утре ще го пазя. Ив. Вазов, ПЕМ, 63. Пазя линия. Разг. Съзнателно се въздържам от ядене, за да не напълнея. Пазя прах да не падне върху някого. Разг. Извънредно много държа на някого, много го обичам и уважавам и се грижа да не му се случи нещо лошо. Пазя си кожата. Разг. 1. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, нещо, което застрашава живота ми. 2. Старая се да постъпвам така, че нищо да не наруши спокойствието ми, положението, което съм си създал. — Станал си особен, бай Василе — укори го Ванко. — Като че ли пазиш кожата си... М. Грубешлиева, ПИУ, 256. Пазя си хляба. Разг. Постъпвам така, че да не загубя работата си, не рискувам в действията си. Пазя си чергата. Разг. Постъпвам така, че да не ме сполети нещо лошо, да запазя положението, което съм си създал. — Току не познаваш ти, учителю, хората още... такъв си ни е народа: всеки пази чергата си... гледа да си е на страна... Ще видиш: утре е празник, а боя се, не ще свъртим и 50 души, за да се разправим с кмета. А. Страшимиров, А, 609. Пазя стаята. Разг. Не съм оздравял съвсем, затова не излизам, стоя още вкъщи.
Славинов се разстрои от държането на годеницата си, разболя се и няколко дни пази стаята. К. Петканов, В, 124. Уви, при тръгването му аз не го видях, бях болнав, пазех стаята и не можах да ида да му кажа сбогом, последньото сбогом! СбЦГМГ, 212. Пазя хатър<а> на някого. Разг. Отнасям се много благосклонно към някого и постъпвам както му е угодно, приятно, не му противореча. Зарад имота Радул му пазеше хатър и всеки ден му пращаше хубаво ядене и хубаво вино. Й. Йовков, ЖС, 151.