ПА̀ЙДОС

ПА̀ЙДОС, мн. няма, м. Разг. 1. Тръгване, напускане на дадено място. Пламна Балканската война, .. Мене като невалиден през цялата война оставиха при моста на Олу-Еле. Свирна ли бурията за пайдос — върнах се в село жив и здрав. Н. Хайтов, ДР, 82.

2. Като междум. В сказ. функция. Тръгвам. Снощи изигра на барбут мрежичката и тая заран — пайдос! С параходчето — за Созопол. А. Гуляшки, ЗР, 105-106. Момчетата ги напуши на смях. — Пайдос — рече

Максим. Те обърнаха гръб на стареца и бавно заслизаха по стълбата. С. Чернишев, ВМ, 45.

— От гр. παγις, ‑ιδος през тур. paydos.

Списък на думите по буква