ПАЙДУ̀ШКИ

ПАЙДУ̀ШКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Обикн. в съчет.: Пайдушко хоро. Хореогр. Българско хоро, изпълнявано с характерно постоянно люлеене на ръцете в синхрон със стъпките. Едни от най-разпространените народни хора са: пайдушко хоро .., дайчово или тропливо хоро .., ръченица. Пеене VI кл, 82. Първата част на програмата включваше изключително български творби: рапсодия "Вардар" от П. Владигеров .. и пайдушко хоро, и ръченица из "Тракийски танци" от П. Стайнов. ЛФ, 1958, бр. 17, 3.

2. Муз. Музика за това хоро. Музиката засвири пайдушкото. Сега вече нищо не ме извиняваше. Трябваше да играя. Кр. Григоров, Р, 216.

3. Като същ. пайдушка<та> ж. и пайдушко<то> ср. Пайдушко хоро. Момите .. скачаха пайдушката, размесени с ергени с накривени калпаци. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 71. Случваше се през някой сух есенен ден да забучи ручилото на гайда и да се извие лудо северняшко хоро .. чак дъбовете се люлееха, вятър се вдигаше, а с пайдушката като че земята искаха да продънят. Ем. Манов, ДСР, 211.

Списък на думите по буква