ПАК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАК нареч. 1. Още един път, повторно. — Ти ми кажи какво искаш да ти купя.. — Е, па нали съм ти казала, толкоз пъти! .. — Кажи, кажи ѝ пак, Атанаске — съвсем меко се обърна към нея бащата. П. Спасов, ХХ, 41. Дълго време царят не можел да се утеши и не помислял дори да взема втора жена. Най-сетне неговите съветници рекли: — Не може инак, царят трябва пак да се ожени. А. Разцветников, СН (превод), 43-44. — Мари, Радо, била ли си Рачо?/ — Била сам го и пак ще го бия/ — да докара с магарето дърва. Нар. пес., СбНУ XLVI, 270. Вчера валя дъжд, днес пак вали. △ Преди малко я̀де, сега пак иска да ядѐ.
2. Означава, че нещо се случва, след като преди вече се е случвало; по същия начин, все така. Сега вече раната заздравя съвършено, но гърлото пак ме поболява на старото място, но всеки ден подобрението се чувствува. Ив. Вазов, ПЕМ, 41. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане. Елин Пелин, Съч. I, 153. Но съмна вече! И на Балкана / юнакът лежи, кръвта му тече, — / вълкът му ближе лютата рана, / и слънцето пак пече ли — пече! Хр. Ботев, Съч. 1929, 17. Дори да умирам, / живота със грубите лапи чилични / аз пак ще обичам! / Пак ще обичам. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 15-16. //Възстановява се някакво положение, състояние, качество и под., което е съществувало и преди, но е било междувременно прекратено; отново. Твоите писма прогониха самотата около мен, аз се чувствувам пак в една атмосфера от живот. Ив. Вазов, ПЕМ, 83. Една зима той вика̀ Елка да живее в града при него, но скоро я изпрати пак в село. Елин Пелин, Съч. III, 20. Пак е пролет, пак се зеленеят поляните, Балканът е пак хубав. Й. Йовков, СЛ, 93. Пресиян се изправи на лакът, загледа сина си втренчено.. — Как! Бори, ти си ми пак верен, верен си като последния мой войник!? Й. Вълчев, СКН, 216. Разсмя се и Витомир. Лицето му стана сега пак отворено, добро, като на
пира при Голямия изкоп преди четири години. Ст. Загорчинов, ДП, 297.
3. Означава еднаквост на две или повече действия, същности, на два или повече признака или под.; също, също така. Дявола го попитали: Как ти е името? Дявол, рекъл .. Как са те кръстили? Дявол, пак. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75-76. Най-сладко е язикът и най-горчиво е пак язикът. П.Р.Славейков, БП I, 285. За да се качиш там, трябва да се катериш петнайсетина минути, за да слезеш — пак толкова. Др. Асенов, СВ, 92. Най-после и изтърсака се запази — той бе пак момче. И останаха си с тия три деца. Т. Влайков, БСК I, 170. Равни величини ако умножим с равни, те пак си остават равни. К. Кърджиев, А, 207.
4. Като частица. За подчертаване, че някакво действие се извършва или че нещо е факт противно на очакваното, в несъответствие с посоченото в предходното изречение; въпреки това, дори тогава. — Гладен ли си, Иване? — ще го запитат. — А бе че не съм твърде, ама ако ми дадете нещичко, пак си похапнувам. П.Р.Славейков, Избр. пр. II, 40. — Когато спя, викам насън и скачам, и бягам. Никой не ме гони, ама пак бягам и треперя. А. Каралийчев, ТР, 182. Война е обявена!.. Да, ние знаехме, че това един ден ще стане.., говорили сме за него хиляди пъти. И пак изненадата беше голяма. Й. Йовков, Разк. II, 98. — Пусти моми габровчанки,/../ по цял ден си жътва женат,/ пак са бели и червени. Нар. пес., СбНУ XXIX, 135.
5. Като частица. За подчертаване на увереност, сигурност, че нещо ще се осъществи, ще се сбъдне въпреки причината, посочена в предходния текст. Една сутрин .. кметът намери на портата си закачена с кабарче малка бележка: — И с цял полк да се оградиш, пак ще те намерим! П. Вежинов, НС, 175. От най-високата къща да ме хвърлят, пак няма да се счупя? Св. Минков, ПК, 18. " — Девет години кат лежа [в затвора]/ и още девет ще лежа,/ пак си вярата не давам,/ вярата си не потъпквам." Нар. пес., СбВСт, 392. Ако ма, любе, не дадат,/ знай, сама ще ти пристана:/ боса Златица ще мина/ и пак при тебе ще дойда. Нар. пес., СбНУ XLVI, 224.
6. Като частица. За подчертаване на факт, който е противоположен на казаното в предходния или следващия текст; все пак. — Казват, в града живеели по-харно, а? — И там е същото, — подхвана Мишо, като се огледа. — Търговията е спряна, фабриките не работят, хората са обосели и оголели. Вие пак кое жито, кое царевица изкарвате. Г. Караславов, СИ, 303. След като свърши учителския институт, тя енергично се зае да си намери място .. нека и в село да е! И тук живеят хора. Прости. Макар и прости, пак хора са. Елин Пелин, Съч. IV, 166. — Тесничко е, какво да се прави? — каза Домна,.. — Ние с Цеца пак сме добре, а другите — спят в хамбар. Б. Болгар, Б, 18. Ако има лозе, то той ще плати данък за лозето, данък за виното, данък за ракията .. и така за сичко друго. Но пак за бедния селянин остава толкова, колкото за да живее и да може да са бори. НБ, 1876, бр. 56, 218. — Па телето какво стори, бае Славчо? — Какво ще го сторя? Умря. — Ех, пак кравата да е жива. Т. Влайков, Съч. III, 216.
7. Като частица. За подчертаване на факт, който съответства на действителността и не подлежи на съмнение; все пак. Манол дал сребро, за да му излеят в Неврокоп руси чанове. И среброто било повече от медта. Да тежали петдесетте чана двеста оки, пак сто оки сребро имало вътре. А. Дончев, ВР, 54. — Почакай още. Аз пътя ти го показах. Пак ще си отидеш. Почакай. П. Тодоров, Събр. пр. II, 308. "Синко бре! Колко и да ти са мили приятелите, а брат не ти е мил .., а брат ти, пак ти е брат. СбКШ, 97.
8. Като частица. В съчет. с повторено съществително и обикн. със съюзите че, и. За подчертаване голямото значение, важност на нещо или очевидната истинност, неоспоримост на нещо. Те [парите] и днес си остават Архимедовият лост за всичко. Пари и пак пари. Д. Спространов, С, 113. — Държавна работа, че пак държавна работа! Служиш си, а хората те уважават, и заплатицата си върви. Г. Караславов, Избр. съч. II. 155. — София, че пак София, Николчо! Ами я се разшетай там, връзки имаш и от музика разбираш. ВН, 1960, бр. 2615, 4. Майчица, че пак майчица. Погов., П.Р.Славейков, БП I, 262.
◊ Все пак. Сложен съюз. 1. За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието в което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно изречение или подчинено отстъпително изречение; въпреки това. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува. Й. Йовков, Разк. II, 33. Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като огромна гъсеница. Л. Стоянов, Х, 10. Все пак, тая вечер той [баща ми] не се скара никому, макар че Петруш на няколко пъти ущипа Ленчето заради новата ѝ рокличка. Д. Талев, СК, 81. б) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което показва несъответствие с действието или състоянието в предходното, обикн. подчинено отстъпително изречение. Колкото проста и неука да беше [Николина], все пак имаше неща, които тя чувствуваше и разбираше по инстинкт. Г. Райчев, ЗК, 79. И колкото и да дърпаше жена си, все пак и не‑
му се искаше да постои още, да разгледа всичко. Ст. Даскалов, БМ, 26. 2. Като вмет. израз. а) При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. — Ако искате моя съвет, бих ви посъветвала да се заселите някъде в полите на планината, вместо да се връщате в родното си поле. .. — Знам, че все пак родното място е най-хубаво. Но пътят, който ви чака е и труден и опасен. Ем. Станев, ПГВ, 54. — Слушай, ей там на оная поляна, виждаш ли я, оная поляна, до пътя? Там имаше село. То какво село беше — пет-шест турски къщи и две-три цигански, ама все пак село. Й. Йовков, АМГ, 63. б) При подчертаване на факт, който съответства напълно на действителността, неподлежащ на съмнение; наистина, действително. Единственото място, където има някакъв живот, си остава все пак лагерът. Й. Йовков, Разк. I, 8. Не ще проклинам,/ няма да се вайкам,/ защото все пак, знам,/ ще се умира. Н. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 34. в) Обикн. в съчет. с трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. — Трябва все пак в най-скоро време да ми намериш друга квартира. Вл. Полянов, ПП, 205. 3. Като частица. Във въпросителни изречения за подчертаване несигурност, съмнение, чудене по някакъв повод. Интересно е да се знае дали все пак този скъперник ще натисне спусъка и ако го натисне, дали ще ме улучи. △ Но защо все пак по улицата има толкова полицаи? Хайка ли провеждат или ще минава някоя делегация?
◊ Пак ще <си> приказваме. Разг. Обикн. в отговор — грешиш, не си прав, бъдещето ще покаже, че се заблуждаваш. Преоблякъл се (облякъл се, пременил се) Илия (Алия), погледнал се — пак в тия. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че не е станала никаква промяна у някого или в нещо, тъй като те са се изменили само външно, а истинската им същност се е запазила. В началото на септември се разнесе новината, че е дошло ново правителство. Но всичко си вървеше по старому. .. — Преоблякъл се Илия, погледнал се — пак в тия! — казваха хората. Ем. Коралов, ДП, 162.
— Други (диал.) форми: па, пай, па̀ки, па̀ко.
ПАК съюз. Остар. и диал. Пък. — На, свадиха се снахи, .. пак се подмесиха и мъже, че отвлече пердаха дядо Дончо. Ц. Церковски, ТЗ, 133. Зарад теб, парице,/../ що работи стават!/../ Господ та не прави,/ пак та секи слави. П.Р.Славейков, КМ 1871, 56. — Накъде ойдоха шеесе хайдука?/ Йотговори нему Халил аджамия:/ — Йодоха си, братко, из тесни клисури..,/ пак се спусна, спусна, та си ги настигна,/ пак ги сече, майко, сече и съсече. Нар. пес., СбНУ XXXIX. 48.