ПАКОСТНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀КОСТНИК, мн. ‑ци, м. Човек, който прави, извършва пакости. Той [Дядо Станко] пъдаруваше .. и пазеше с увлечение и страст. Особено тази година, поради появата на някакъв си ратай — пакостник, който освен пакостите по къра, бе увлакъл дъщеря му в луда любов. Ц. Церковски, Съч. III, 42. Очите и на двамата опипваха внимателно шосето и околността, но дири от пакостниците-бракониери, за които бяха тръгнали, не се виждаха. Н. Хайтов, ПП, 22. Някъде го зоват Адем чауш — име на някогашен черкезин, голям пакостник, пречукан най-после от панагюрски говедари. Н. Попфилипов, РЛ, 100. ^● Обр. Върни се, облако неверен,/ почакай, пакостнико черен. П. Яворов, Съч. I, 46. // Обикн. за дете, юноша. Немирник, палавник, непослушник. Беше четвъртък. Този ден Манолица отиде с децата на жътва и дядо Тома остана самичък в къщи. Без малките пакостници, които по цял ден викаха и шетаха из двора, на стареца съвсем се стегна душата. Г. Караславов, Избр. съч. V, 160.

Прен. Животно (насекомо или гризач), което прави пакости, причинява вреди на растения, дървета и под.; вредител. От два дни сборният отряд на ръководителя Петков водеше война с лалугерите, тия големи полски пакостници. Цв. Ангелов, ЧД, 160. Петльо погледна към житната нива. И тозчас зърна първия пакостник. Някакво жълтеникаво насекомо .. беше забило хоботчето си в едно нежно листенце и смучеше сока му. П. Бобев, ГЕ, 18. Кръглите им [на синигерчетата] мънистени очички оглеждат внимателно всяка пукнатина, а малките им човчици с мъка изчоплят оттам различни пакостници — дребни бръмбарчета и ларви на насекоми. К, 1963, кн. 2, 14. Шаранчетата .. цял ден .. лапаха, докато изтребиха повечето листоножки. Тогава вече се заеха спокойно с комарените личинки и с другите водни пакостници. П. Бобев, ГЕ, 47.