ПАКОСТЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАКОСТЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, несв., непрех. 1. Правя, извършвам пакости, вреди на някого или нещо; вредя. Калин Свирецът, стар известен овчар, вкарваше цялото си стадо в блока на стопанството, плащаше глоби и пак пакостеше. В. Ченков, СНД, 27. Той беше решил на всяка цена да изложи Деян така, че да стане за смях пред целия клас .. А някакъв вътрешен глас го възпираше: "Какво ти е сторило момчето, защо искаш да му пакостиш?" С. Кралевски, ВО, 75. Лиско видя новия чучур на чешмичката, забеляза и изкопаното под нея кладенче и само от желание да пакости, махна чучурката и затрупа кладенчето. Д. Ангелов, ЖС, 444. Двете ѝ внучета .. по цял ден скитаха, лудуваха и пакостяхя. Г. Караславов, ОХ IV, 307. Непокорените води на Тополница в миналото пакостяха на полетата в Тракия, а сега вече са укротени от железобетонната стена на язовир "Тополница". П. Теофилов, К, 8.

2. Остар. Преча. С тези калугери често ми се случваше да имам разправии по селата. .. По внушение от Костакя ли, по свое недоразумение ли, някои от тях тоже ми пакостяха или поне искаха да ми пакостят за установението ми като учител по селата. П. Р.Славейков, БП I, 14.