ПАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛ¹, па̀лът, па̀ла, мн. па̀лове, след числ. па̀ла, м. Диал. Вид, порода гълъби. Оттогаз хаджи Петър завъди гълъбите. Отнапреж имаше само преметачи, а после купи всякакви..: карабаши — черни.., кабаци — бели, с мънички човчици като оризено зърно;.. пал — керемиденочервени. Й. Йовков, Събр. съч. IV, 285. В мисълта на момчето изплува любимият Банишора и дните и вечерите, които двамата с Тузара са прекарвали на таванчето да отглеждат гълъбите.. Къде е сега Тузара?... Какво стана с кабаците, с фенерлиите, с паловете? Б. Болгар, Б, 371.

— Тур. pal.

ПАЛ², па̀лът, па̀ла, мн. па̀лове, след числ. па̀ла, м. Мор. Стълб, обикн. чугунен, забит край ръба на пристан за привързване на кораби.

— От хол. paal през рус. пал — От М.Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.

ПАЛ³, па̀лът, па̀ла, мн. няма, м. Диал. Спокойствие, рахатлък. За неколко дни той [овчарят] накупи ниве току-речи за цел чифлик. .. Селаните се чудеа .. оти не отишел на град да си седит и да си праит пала, ами дошел да се чинит селанец во селото нивно. СбНУ XIX, 128.