ПАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛА¹, мн. няма, ж. Диал. Огън. Бог да йубие тъз майка,/ дето й родила туй чедо./ За чедо ли го й родила?/ Родила го е за пала,/ запали Рада два града,/../ Не ги запали със хубост,/ най ги запали с магии. Нар. пес., СбВСт, 704.

◊ Пала те (го) палила; да те (го) пали палата. Диал. Възклицание за изразяване ня укор, яд спрямо някого. — Пала те палила! -..- ти си помисли, че си пак на върха на Балкана и пускаше куршуми на башибозуците! Ив. Вазов, Съч. XXIV, 216. — Он е [бирникът], пала го палила! Сиротиня ще разплаче тоя ден. Н. Попфилипов, БД, 7-8. Какво си дирил там на гробето, даскале! Да не си пил оцета из бардетата, като Пищиковият копелак! Да го пали палата из дете! Ив. Вазов, Съч.VIII, 63.

ПА̀ЛА² ж. Диал. Широка, крива сабя. Турският цар се люто заканил на българския войвода дядо Ильо и наредил на пашите да го хванат.. Пашите отговорили:"Не можем, царю, да го хванем.., оти го Ильо куршум не лови, Ильо го пала не сече. П, 1960, бр. 45, 2. Помаците, въоружени с шишанета и капзалийки, с ръждясали пали, сгрупирани в шайки, търсеха .. Общи и другарите му по селата, кошарите, водениците и шумалака. М. Кънчев, В, 289. Кажи, паша, що ке кажеш,/ че ке каже крива пала." Нар. пес., СбНУ XXXIX, 27.

— Тур. pala.

ПА̀ЛА³ м. и ж. Палавник, немирник, лудетина. В старопрестолни град бай Киро е роден,/ във Търново. Лют. Пала. Всеки ден/ я джам ще счупи на болерите в махлата,/ я със турчета сбил се. К. Христов, ЧБ, 233.

ПА̀ЛА⁴ ж. Диал. Черга, одеяло, постелка и др. Хвърли ми една пала, че ми е студено.

— От тур. pala 'покривалка за кон'.

ПА̀ЛА⁵ ж. Диал. Весло, гребло за лодка.

— Ит. pala през гр. πάλα. — От М.Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1982.