ПА̀ЛАВЕЦ

ПА̀ЛАВЕЦ, мн. ‑вци, м. Палаво, буйно, немирно дете; палавник. — По-полека бре, сине — усмихна се галено Кръстевица, поласкана от вниманието на учителката към нейния палавец. Г. Караславов, ОХ, 16. Младият учител .. няколко нощи не беше спал от вълнение, че вече ще почне работа с малките палавци. Ран Босилек, Р, 13. Вън, в насрещния двор, цял рояк палавци ритаха топка, боричкаха се, викаха, пискаха. Д. Калфов, Избр. разк., 89.

Списък на думите по буква