ПА̀ЛАВНИЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от палавник. Евгени, тръпен от близостта на Росинка, слушаше сладкия ромон на нейния глас.. А тя продължаваше да му разказва оживено за своя живот в училище, за своите палавничета, както наричаше учениците си. Д. Ангелов, ЖС, 245.