ПАЛАВРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀ВРА, обикн. мн. пала̀ври, ж. Остар. и диал. Лъжа, шега. Той шепне своите палаври, светите магически думи, които никой не трябва да чуе.., освен неговият

Бог. М. Вълев, ПСС, 63. — Хем чувам, че си се верял пред него, че си родом гърк. — .., но аз ако да не бях знаел да хвъргам такива палаври, както пред владиката Дионисия, тъй и пред тукашните по-първи гърци, отдавна те би ми бутнали динена кора под крака. Ил. Блъсков, ДБ, 22. "Павел с мене [Магдалена] палавра си прави/ и я с него палавра че правим:/ като дойдат китени сватове,/ я че да са на мъртва направим!" Нар. пес., СбНУ XLIV, 260.

— От исп. polabra 'дума' през гр. παλάβρα или тур. palavra.