ПАЛАМИДА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАЛАМЍДА1 ж. 1. Бодлив плевел, който расте предимно в нивите. Cirsium avense. Този ден Момчилка беше жънала на чужда нива.. — Като пребита съм — рече тя уморено.. — Беше ми си паднала една поста с паламида. Д. Ангелов, ЖС, 73-74. Краката ми се изподраха от .. къпините, ръцете ми нацъфтяха от бодлянката и паламидата, но делник и празник не знаех мира, докато не прибрахме житото в хамбара. Ст. Даскалов, БП, 47. Наоколо изсъхнали бурени. Из тях жълтее кантарион и като мазилка от вар се белее равнец, а в утъпканите стърнища — паламида и магарешки тръни. Ем. Станев, ИК III и IV, 320. Изведнъж Зъмка [кучето] направи стойка на едно доста оголено място, близо до високи паламиди. Сигурно беше подушила неочаквано пъдпъдък. Ем. Станев, ЯГ, 28-29.
2. Бот. Род двугодишни или многогодишни растения от сем. сложноцветни с бодливи листа, червени, жълтеникави или бели цветове, събрани в кълбести съцветия кошнички, които се срещат като плевел из ниви, ливади и пасища. Cirsium.
— Гр. παλαμίδα.