ПАЛАНДЖО̀СВАМ

ПАЛАНДЖО̀СВАМ, ‑аш, несв.; паланджо̀сам, ‑аш, св., прех. Диал. Крада, открадвам. Нямаше си [Слави Шерденя] и парици, клетият, та наведе ли се касапинът .., догде клепнеш с око, паланджоса или бъбрек, или парче дроб и го мушне кърваво в пояса. Чудомир, Избр. пр, 41. В нашето помещение .. бяхме десетина души .. кой бил бирник и откраднал два милиона, кой бил ковчежник .. и паланджосал един чувал каймета. Големи хора, все умни хора. Чудомир, Избр. пр., 197. паланджо̀свам се, паланджо̀сам се страд. Джебчилък е тая мъничка песен .., толкова сиромашка, че читателят просто недоумява: защо ли пък и такива глупости се паланджосват? П. П.Славейков, Събр. съч. IV, 46.

Списък на думите по буква