ПАЛАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀НКА ж. Остар. Селище от градски тип без административни функции. Сегашното градче Н съществувало до революциятя като най-обикновена паланка — половин град, половин село. А. Гуляшки, ДМС, 119. Едва надвечер ние достигнахме полите на планината, навлязохме в Разлога и поехме нощен път към Банско. Близките околности на тая паланка са равни като харман. П. Яворов, ХК,88. Тук не беше както в чистобългарските паланки в полите на Стара планина: Панагюрище, Копривщица. Ив. Вазов, Съч. VII, 143. Тия центрове за размяна от прости села след време се развивали в паланки. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. ^● Съставна част на селищни имена, напр.: Крива паланка, Лом паланка.

— От ит. palanca.