ПАЛАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀Т м. 1. Голяма сграда с много стаи, която служи за жилище на монарх, владетел или държавен глава; дворец. Според семейните предания коренът на рода на Раковски стига до времето на цар Иван Шишман, в чийто палат е имало на служба трима братя. Н. Ферманджиев, РХ, 12. Царевият палат .. му се хвърли в очи с мраморните, нашарени с червени тухли стени. Ст. Загорченов, ДП, 239. Католишкият епископ Петър Богдан Бакшич от Чипровци, който минал през Търново в 1640 г., бележи, че още се виждали стените на царските палати и на крепостта, но били вече наполовина съборени. Ст. Михайловски, БС, 95. Пред палата на дожите .. — върху една тънка колона стои черният крилат лъв, закрилникът на старата Венеция. А. Каралийчев, С, 79. Марко стига у Прилепа града,/ стига Марко късно ночна доба, ‑/ нема кули, нема и палати,/ разрушили турци нечестиви. Нар. пес., СбНУ XLIX, 65.

2. Прен. Разкошно, великолепно жилище. — Вярно бе, други, без неговите заслуги, направиха — ехей — палати, а той ... две стаи и коридор, нали съм ходил у тях. Ст. Даскалов, СЛ, 48. — Тази е новата му къща. Ти тук не си идвал. Виж, как се е наредил. Цял палат. — Богат човек. Ст. Костов, Г, 20. Той [Ботйов] не попитал даже къде живее Христо Георгиев, не знаел улицата, в която се намират неговите палати. З. Стоянов, ХБ, 104.

— От лат. palatum през гр. παλάτι(ον).