ПАЛАТАЛИЗАЦИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛАТАЛЍЗАЦИЯ, ж. Фон. 1. Фонетична промяна, при която твърд съгласен звук под влияние на следващ мек гласен звук получава по-предно учленение; омекчаване. Противоп. депалатализация.

2. Фонологична, смислоразличителна артикулационна характеристика, в резултат на която се получават меки съгласни звукове в българския език; омекчаване.

◊ Втора палатализация. Фон. Исторически преход на задноезичните съгласни к, г, х в български език в зъбни з, ц, с в резултат на регресивно омекчаване. Промяна на к, г, х в ц, з, с .. е резултат на смекчение. Тя се нарича втора палатализация. Л. Андрейчин и др., БГ, 42. Първа палатализация. Фон. Исторически преход на задноезичните г, к, х в българския език в средноезични ж, ч, ш в резултат на омекчаване. Звуковият закон

за първата палатализация на гърлените съгласни отдавна е престанал да действува. Л. Андрейчин и др., БГ, 41.

— От фр. palatalisation или рус. палатализация.