ПАЛАТОГРА̀МА ж. Фон. Отпечатък на езика върху изкуствено небце, който показва характера и вида на учленителното място при изговаряне на определен звук.
— От лат. palatum 'небце' + -гр. γράμμα. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.