ПАЛАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛА̀Ч м. 1. Лице, което изпълнява смъртна присъда; екзекутор. — Една птичка премина пред очите на палача, който беше дигнал своя крив нож, за да отсече главата на последния български патриарх Евтимия. А. Каралийчев, ПГ, 8. Бесилката е готова. Палачът засуква ръкави. К. Странджев, ЖБ, 151. Гого пусна идеята да играем на разбойници. .. Гого взе ролята на главен съдия .., на мен се падна да метна бримката на осъдения разбойник — значи ролятя на палач. Д. Немиров, КБМ, кн. 2, 105. // Разш. Убиец. Няколко куршумени залпа или няколко удара с щик — и жертвите рухват върху мократа земя .. За заравянето им няма време, затова палачите прибягват до най-лесното: захвърлят убитите в Дунава. Мл. Исаев, Н, 86. И където видеше неверник с цветна дреха, буташе го на палачите и още на самото място му режеха глава.

A. Дончев, ВР, 45. — Свърши ме, за да не ме хванат жив. .. — Опитай сам бе, бате. Не искай от мен такова нещо, аз съм ти брат, не мога да ти стана палач. К. Георгиев, ВНП, 91. ^● Обр. Чувствата и словоизлиянията са палачи на дружбата, а разсъдъкът и мълчанието я правят дълговечна. А. Гуляшки, ДМС, 186. Дните са палачи. Животът е борба. В. Марковски, СМ, 178.

2. Прен. Мъчител, тиранин, угнетител. — Аз съм български политически емигрант. .. Съдилищата на палача Цанков ме осъдиха на смърт. А. Каралийчев, НЧ, 129. В този нов образ Сарафов е .. рушветчия и измамник, жесток палач спрямо подчинените си, блюдолизец към по-силните от него. Ст. Грудев, ББ, 92-93.

— Рус. палач.