ПАЛА̀Ш

ПАЛА̀Ш м. 1. Вид дребно ловно куче от местна порода. Наоколо неспокойно шари, души, връща се и пак ни подминава палашът на бай Кольо, изпълнявайки разузнавателна служба при нашата зимна експедиция. Н. Хайтов, ПП, 44. Данчо отиде боязливо до тях [ловджийските кучета]. .. — Не се плаши, момче, палашът не посяга на човек. Н. Нинов, ЕШО, 63. Какво се щураш като палаш, загубил дирите на заека. Иди си поспи. Т. Харманджиев, КВ, 32. Я иди, синко, Русине,/ вов тая гора зелена,/ отмами девет палаше,/ па приспи девет овчаре,/ та фани вакло яганце,/ та си го дома донеси. Нар. пес., СбНУ XLIV, 436.

2. Прен. Човек, който следи някого и служи, донася на своя господар или на властта; копой, доносник. Малките царчета са палаши на големите. Едни на тези, други — на онези. Същото е и с Фердинанда. А. Страшимиров, Съч. V, 67. Три дни гуляха, Казакът се цани ратай у брата на Заяка .. — Чорбаджийски палаш! — казваха гласно някои и му мятаха зли и презрителни погледи. Г. Караславов, СИ, 110. Изведоха на плочата Иван Славовски .. — Ето го палашът, който .. обаждаше на господарите си леглищата ни! Ил. Волен, МДС, 139-139.

Списък на думите по буква