ПА̀ЛВАМ

ПА̀ЛВАМ, ‑аш, несв.; па̀лна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. па̀лнат, св., прех. Разг. Паля нещо ваднъж или няколко пъти, обикн. бързо, изведнъж или за кратко време; запалвам. Баба Суса .. палваше печката и над барачката се проточваше като черна къделя димът. Кр. Григоров, И, 127. Викентий пална свещица и осветли килията, в която влязоха. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Чакам. Палвам си цигарка и чакам. Д. Калфов, ИТШ, 94. По едно време през нощта му се дощя да излезе на двора, да палне малко огън. Й. Радичков, СР, 162. Уж тая жена [предприемачката] щеше да плати по не знам колко, ама не плати, пална си моторетката и отпердаши с нея. Й. Радичков, СР, 128. палвам се, пална се страд. Които не отивали [в манастира] този път, предавали точни заръки на коя икона да се палне свещица, на кой параклис да се оставят пари или везана кърпа. П. Мирчев, К, 48-49.

ПА̀ЛВАМ СЕ несв.; па̀лна се св., непрех. Разг. Запалвам се, пламвам. Такъв му беше нравът на чичо Янкул: лесно се палне, мъчно гасне. Н. Нинов, ЕШО, 114. Огънят на скъпите очи/ последен път от твоите се пална. Бл. Димитрова. Л, 103-104. И той пред всяка явка нелегална/ копнееше да срещне нея пак./ Надеждата му и сега се пална,/ щом тръгна в пролетния влажен мрак. Бл. Димитрова, Л, 175.

Списък на думите по буква