ПАЛДЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛДЪ̀М м. Диал. Ремък, който минава под опашката на впрегнат или оседлан кон или магаре; подопашник. Един-два пъти тя премина от едната и от другата страна .., оправи палдъма на хамутя, който се беше поизкривил, посъбра по-накъсо и юздите. Й. Йовков, ЧКГ, 7-8. Откопча колана на коня, измъкна палдъма под опашката му, смъкна за миг седлото. З. Сребров, Избр. разк., 28. — Чуш бре, чу-у-уш! — викаше след него [магарето] Павли и препускаше с все сила, понеже го беше страх да не се превие самарът под корема .. и да се изпокъсат палдъмите. Т. Данаилов, СбСт, 225.

— От перс.през тур. paldım.