ПАЛЀЖ

ПАЛЀЖ м. Умишлено, злонамерено подпалване на нещо, обикн. къща, селище, гора, посеви и др., за да бъде унищожено; палене. Като се отвори войната, башибозук и черкез пакости направиха.. Грабежи, палежи, убийства и кланета. Д. Яръмов, БП, 183. — Госпойце, дума да не става за арест. Ние ще те отведем само за справка при поручика — каза по-възрастният полицай, глава на семейство, който пък съжали, че липсва палеж: щеше да вземе едно-друго — да не иде напусто в огъня. Д. Вълев, З, 166-167. След толкова арести, побоища, интернирвания и палежи комунистите в селото продължаваха да работят. Г. Караславов, Избр. съч. V, 312. Ни палежи, ни грабежи, ни кланета, ни на кол глави набити в мрака глух,/ ни зандани, ни султани, ни въжета могат да оборят българския дух. В. Марковски, ПЗ, 340.

Списък на думите по буква