ПАЛЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛЕНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Отгл. същ. от паля и от паля се. Палене на огън. Палене на печка.

2. Палеж, подпалване. — Приготвихме всичко за палене, другарю комисар. Ще запалим отведнаж всички купни и ще се вдигнем, колкото се може по-бързо. П. Вежинов, ВП, 74. Турските войски не са задоволявали само с грабежи и с паления. СПл, 1876, бр. 3, 12.