ПАЛЕНЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛЕНЦЕ, мн. ‑а, ср. Умал. от пале; кученце. — Аз ще си го пазя в пазвата — каза бай Гроздан и грижливо прибра под кожуха си малкото паленце, което неспокойно заскимтя. Ал. Бабек, МЕ, 10.