ПАЛЕОЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛЕОЛЍТ, мн. няма. м. Археол. Най-ранният период от каменната епоха от развитието на човешкото общество, продължил от 800 000 г. пр. н. е. до 12 000 г. пр. н. е., през който първобитните хора живеят в скални пещери и си служат с груби каменни оръдия на труда; старокаменна епоха. Оръдията на труда, с които си служел първобитният човек, били направени от камък, главно кремък. Те били груби, неизгладени, затова този период от живота на човека се нарича старокаменен или палеолит. Ист. X и XI кл, 3. Открити са [в Деветашката пещера] материали от късния палеолит, най-древната човешка култура, известна засега у нас (преди около 40 хиляди години). Ст. Михайлов, БС, 163. Години наред старият Шиваров ровеше из околността за следи от старокаменната епоха, от палеолита. П. Бобев, ГЮМ, 20.

— От гр. παλαιός + λ?θος 'камък'.