ПА̀ЛЍВО

ПА̀ЛЍВО, мн. няма, ср. 1. Диал. Огниво. Аз си увих цигара и му поисках огън. Той.. бръкна в пояса си и ми подаде паливото. Ив. Вазов, Съч. VII, 135.

2. Остар. и диал. Нещо, което служи за подпалване, за запалване; паличник. [Тръстиката] употребява ся за паливо, за покриване на къщи, за огради и пр. Д. Мутев, ЕИ, 104.

Списък на думите по буква