ПАЛЍЛЦЕ

ПАЛЍЛЦЕ, мн. ‑а, ср. Диал. Кибрит, кибритена клечка; палерка, палидръвце, паличе. Някога, когато не е имало днешните палѝлца.., всяка стопанка се е грижела да зарине вечер огъня. Д. Маринов, Избр. пр II, 648.

Списък на думите по буква