ПА̀ЛИНКА

ПА̀ЛИНКА ж. Остар. Рядко. Ракия. Младоженец носи.. гърне.., пълно с палинка. Г. С. Раковски, П I, 130. А като си налеят вино.. чепки, люспи и семки гуждат в бъчви.. и като преврат, почват да си варят палинка. Г. С. Раковски, П I, 75.

— От чеш., словаш. pálenka.

Списък на думите по буква