ПАЛИСВЯ̀ТОВЕЦ, мн. ‑вци, м. Остар. и диал. Подпалвач, грабител, разбойник; изгорикъща, паликъщовец, паликъща, палител. Ако Бог е дигнал ръката си от България, няма да я спаси ни Тертеровия извеян син, ни Андрониковите палисвятовци. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 69.