ПАЛИТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛЍТЕЛ м. Остар. Книж. Подпалвач. Браточед ми, ако не бе толкоз милостив и сострадателен към оногова сиромаха, то може и той сам, от отчаяние би поискал да ся соедини с палителите и разбойниците. С. Радулов, НД (превод), 117.