ПА̀ЛИЧ

ПА̀ЛИЧ м. Остар. и диал. Подпалвач. — Ами кой ми е запалил сеното и плевника? — Кой знае, беим, само, разбира се, не се е запалило — запалил го е някой, ама кой го знае... Палича най-мъчно се лови. Ц. Гинчев, ГК, 298.

Списък на думите по буква