ПА̀ЛИЧКА

ПА̀ЛИЧКА ж. Остар. и диал. Дървена кука за плетене на ръка; игла (в 4 знач), кука1. Яна, която завърши професионалното училище в града, плетеше брюкселска дантела в стаята си, отдето се чуваше лекото тракане на дървените палички. Ем. Станев, ИК I и II, 100.

Списък на думите по буква