ПАЛТЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛТЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от палто; палтенце. Момчето закопча шаячното си палте. Цв. Ангелов, ЧД, 155. — Милчо, заший си копчето на палтето.. — нареждаше таткото. Н. Каралиева, Н, 15. Той [Фердо] бе обрамчил на шията окърпената си торбичка и я скътал под палтето, за да не се измокрят книжките му. Ст. Даскалов, БП, 159.