ПАЛТО̀

ПАЛТО̀, мн. ‑а̀, ср. 1. Връхна мъжка или женска зимна дреха, дълга до коляното или до глезена. Брашнаров пристъпяше гордо изправен.. с ярко ален фес и дълго, черно зимно палто с астраганена кожа на яката. Д. Талев, ПК, 262. Важен човек беше, с дълго черно палто, с чадър. Й. Йовков, ВАХ, 76. Той носеше едно огромно извехтяло и без копчета палто и громкото име Македонски. Ив. Вазов, Съч. VI, 6-7. Дамско палто. Кожено палто. Вълнено палто. Палто от астраган.

2. Връхна къса мъжка дреха; сако. Никола скочи също ужасен по нощница и почна бързо да се облича. Той няколко време не можа да каже нищо, а като побъркан разкопчаваше и закопчаваше ризата, жилетката, палтото. Елин Пелин, Съч. IV, 200. Бунала се носеше стегнато: с късо палто.. като мундир.., а краката му бяха стегнати до колената с високи калцуни. Й. Йовков, ЖС, 45.

— От фр. paletot или рус. пальто.

Списък на думите по буква