ПАЛУБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЛУБЕН, ‑бна, ‑бно, мн. ‑бни, прил. Мор. Който се отнася до палуба. Трима палубни матроси чистеха месинга на компаса. Д. Добревски, БКН, 145. — Приказки! — рече той нервно и като се облягаше на палубния парапет, с привично движение изтърси във водата пепелта на изгасналия си чибук. Ст. Дичев, ЗС I, 575. Цялата палубна команда е излязла навън. Иван, Наско и Колето са коленичили, очукват и стържат ръждата. Б. Трайков, ВО, 41.