ПАЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. Разг. За дете — играя буйно, шумно, невъздържано; лудувам, лудея, беснея. След вечерята двете момчета дълго се гониха из стаята. И не спряха да палуват, докато не чуха отново строгия глас на майка си: — Хайде, стига сте лудували. Г. Русафов, ИТБД, 118-119. От печката замириса на домашна гозба, децата палуваха, трапезата стана приятна и шумна. Х. Русев, ПЗ, 175.