ПАЛУР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛУ̀Р м. Диал. Павур; плоска, крондир. Ненко извади из раклата един голям палур, подаде го дяду си Пройчо и го покани да си сръбне и да го пусне нататък. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 124. Налей си палур с ракия, / та кога доде сватбата, / сватове да си посрещнеш. Нар. пес., СбНУ ХIV, 44.