ПАЛУРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАЛУ̀РЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от палур, павурче, крондирче. И кумицата стрина Дивдена замаха глава, па като пое палурчето, разклати го до ухото си и продължително смръкна от ракийката. Елин Пелин, Съч. II, 16. Извадих из джеба си оловено палурче с ракия и го подадох бае Цену. Т. Влайков, Съч. III, 3.