ПАЛЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. 1. Правя нещо да гори, предизвиквам горенето на нещо; запалвам. Бригадирите събират от гората съчки и сухи пънове и палят големи огньове. Г. Караславов, ПМ, 31. Някой палеше клечки червен бенгалски огън. М. Кремен, СС, 88. Самотно стърчеше канарата. Приклекнал до нея, каменар палеше с цигара фитил. Бл. Димитрова, ПКС, 118. Излезе навън, дето нетърпеливите пушачи палеха цигари и оживено коментираха доклада на председателя. И. Петров, НЛ, 203. Ще палиш чибука ми и пред гостите ми ще стоиш нащрек — каквото пожелаят, ще изпълняваш волята им. А. Каралийчев, ТР, 175. // Разг. Пуша (цигари или тютюн). А Геровски удряше с юмруци по масата и викаше: "Браво бе!" И вземаше от цигарите на бай Слави. Никога не си купуваше цигари, защото не пушеше, не можеше да гълта, палеше само при хубава песен. Т. Монов, СЧ, 96.
2. Правя нещо да започне да гори, да бъде обхванато от огън, за да бъде унищожено; горя2, подпалвам. Надолу в полето светлееха пожари — Гьоре Павлев продължаваше да пали турските чифлици и кули. Д. Талев, И, 532. Татарите пленят земята, земята няма кой да брани. Църквите палят, християнската вяра газят. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 10. Чул Райко, че боляринът събирал юнаци, бой да се бие с агарянци, дето палят сега из Тракия. Ст. Загорчинов, ДП, 479.
3. С огън нагорещявам печка, пещ, камина, огнище и др., за да топлят или за да се пече, готви нещо на тях. Винаги той палеше ка‑
мината и нощувахме на топличко. П. Славински, ПЩ, 45. — Е, да, на всичко отгоре трябва и стаите да почна да мета... и печки да паля. М. Грубешлиева ПП, 241. Снощи беше палил огнището, та оттам още лъхаше на топла пепел. А. Гуляшки, ДМС, 62. От къщи се чува трополене на дърва и дрънкане на съдове — мама пали пещта. Т. Влайков, Пр I, 113. Като замесихме тестото, слязох долу да напаля фурната. Кога паля първата фурна, не вдигам кепенците. Й. Радичков, ББ, 75.
4. Правя нещо да гори, за да свети или за да извърша религиозен обряд; запалвам. По улица Шелари палеха фенерите. Беше пролет и в този час на смрачаването плочниците гъмжаха от хора. Ст. Дичев, ЗС I, 413. Султана палеше всяка вечер кандилото пред иконостаса в ъгъла. Д. Талев, ЖС, 99. Една след друга идеха жените.. палеха свещи. Й. Йовков, Ж, 1945, 232.// Включвам осветителен уред към електрически източник, за да светне, за да има светлина; запалвам. След това тръгна напред, като палеше лампите една подир друга. Пред очите на Ирина светнаха последователно обширният хол, голямата и дълга трапезария за гости, един салон, зимната градина... Д. Димов, Т, 186. В такива [мразовити] нощи край хижата се мяркаха сърни и рогачи.. и Коста Медаров палеше всичките лампи в двора на хижата, защото знаеше, че животните търсят светлината. Д. Фучеджиев, Р, 223. През нощта те [бандитите] палеха електричество само в банята, там работеха нощем и с радиопредавателя. П. Вежинов, СО, 138. Той опитваше механизмите ѝ [на колата], палеше и гасеше фаровете ѝ, обясняваше съвършенствата на мотора ѝ. Д. Димов, Т, 85.
5. Привеждам в действие двигател с вътрешно горене, обикн. на автомобил, мотор и под. Само за две минути езикът бухна като великденски козунак и другарят Акранов трябваше да си наруши спокойствието, да пали колата и да закара пострадалата в близкото градче. Й. Попов, ИЖП, 30. И аз паля мотора, измъквам се през желязната врата на автобазата. К. Калчев, ДНГ, 126. Ама умирам от удоволствие да свия на някого мадамата, особено ако тя е нещо ценно. Разбира се, случвало ми се е да паля колата и заради самата мадама. Г. Марков, ПМД, 185.// Непрех. Разг. За автомобил, мотор и под. — започвам да работя. — Може би трябваше да вземеш колата.. — Взех я.. Старата добра кола, която палеше като кибрит. Но вътре беше много студено. П. Вежинов, НБК, 241-242.
6. Обикн. за слънце, лъчи и под. — излъчвам силна топлина, предивиквам голямо затопляне, нагорещяване на нещо или някого. Юлското слънце палеше земята. К. Митев, ПБ, 168. Слънцето много прежуря и пали гърба ми. Предполагам, че и на жените им е горещо. К. Калчев, ПИЖ, 147. Ручок дохажда и слънце-пламък / прежуря, пали дърво и камък. П. К. Яворов, Съч. I, 40. Жежка пладня. Слънце пали, / удря право над главите. Ив. Вазов, Съч. IV, 39.
7. Прен. Предизвиквам, пораждам или засилвам някакво чувство у някого; запалвам, разпалвам. Цончо, да им е жив, извишил ръст като тънка тополка, пък и с тия даскалски дрехи — гори и пали. Ц. Церковски, Съч. III, 257. — Ако той [мъжът] те притисне малко по-силно, не се дърпай като дива коза.. Можеш уж случайно да докоснеш с ръка врата му, това е добре, то пали. Д. Бегунов, ЧОД, 62. Тартюф. Покрийте там гърдите си навред. / Неща от тоя род са страшни, извинете, / те палят ни духа и раждат греховете. А. Разцветников, Т (превод), 193. Стан извиват дивни самодиви. / Стан извиват, палят жажди диви. В. Марковски, ПЗ, 59.
8. Прен. В съчет. с война, бунт и под. Предизвиквам, ставам причина да започне война и под.; запалвам, подпалвам. — Аз не одобрявам политиката на Хитлер и тая война, дето я пали и по други причини. Войната е тъмно дело, господине, рулетка. А. Гуляшки, Л, 477. Вие палите нова война. / .. / Вие искате / роби да бъдат / народите. Мл. Исаев, ЗМ, 10.
9. Разг. Причинявам силно парещо усещане; горя, паря. Мъж от жена бяга, / във коприва ляга. / Коприва го пали, / той жена си хвали. К. Христов, А 1944, 108.
10. Диал. Попарвам. Росен, росен, зелен росен. / Като росиш долу, горе, / долу горе по полето, / пали ли та люта слана. Нар. пес., СбГЯ, 129. паля се страд. Старата Глаушица не даваше да се пали огън в другите стаи. Д. Талев, ПК, 344. Забранено беше да се палят лампи.
ПА̀ЛИ МЕ несв., непрех. Разг. С предл. на и в съчет. със същ. Изпитвам нужда, желание от нещо, означено от същ. Гърлото му беше пресъхнало, виното го палеше на вода. М. Марчевски, П, 203.
ПА̀ЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Обхваща ме силно чувство, въодушевление, готовност или желание за нещо; запалвам се, разпалвам се, въодушевявам се. Утре и ти ще си намериш нов любовник. Но аз не те съветвам за нови авантюри. Ти много лесно се палиш. М. Грубешлиева, ПП, 95. — Много се палиш... Не бива да се бърза, поне ти не бива да бързаш, защото... признай си, буен си и беля ще направиш. Д. Добревски БКН, 104. Пък и не му беше работа да развежда войници из пътищата.. като тоя Томислав, дето се палеше от необмислени предложения, като изпусната млада жена! А. Гуляшки, ЗВ, 348.
2. Обхваща ме раздразнение, яд, лесно и бързо избухвам; горещя се, гневя се. Чуден човек е баща му! Пали се като двадесетгодишен момък, сърди се на всички ленивци, не прощава на лъжците и клеветниците, плаче за Васил Левски и е кротък като агне пред Бога. К. Петканов, ДЧ, 188. — Хаджи — каза мрачно Кара Стоян — казах ти: пари от тебе аз няма да взема.. — Много си сербез ти, Кара Стоян... Лесно се палиш. П. Константинов, ПИГ, 77.
◊ Аз паля, аз гася Диал. За всичко се слуша и изпълнява моята воля, пълен и всевластен господар съм, от мене зависи всичко. Емин бея държаха три години и много пари даде, догде да се избави.. и кога го пуснаха.. пак он пали, он гаси и всичко от него се пита и управлява. М. Кънчев, В, 117. Господарят на нивата.. зел сърдечно да се моли на Св. Марена.. да угаси пожара, като викал: "Прости, Св. Марено! Ти палиш, ти гасиш, Св. Марено!" СбКШ ч. III, 72. Ни гаси, ни пали. Диал. Човек с добър, благ характер. Пала те (го) палила; да те (го) пали палата. Диал. Възклицание за изразяване на укор, порицание към някого. — Мене не подсети Гинка! Пала я палила таз хитра жена! Ив. Вазов, Съч. ХХI, 23. Он [бирникът] е, пала го палила! Сиротиня ще разплаче тоя ден. Н. Попфилипов, БД, 7-8. Паля лулата си от (нечия) глава. Диал. Създавам благополучието си от неблагополучното положение на някого. Паля, смъдя; паля, струвам. Диал. Опитвам, прилагам всички средства, за да постигна нещо. Какво палѝ и смъдѝ този събрат на варненския антихрист, как е уверявал провадийските първи граждани гагаузи, не зная, но аз забелязах, че .. той зле ги наежи и настрои против мене и против българщината. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 571. Намериха са и таквиз някои, които да му понесат ума и без да размислят, че "дрът циганин ковач не става", българиха го, нам какво го палиха, смъдиха, от Йоргаки прекръстиха го на Богданчо. Г, 1863, бр. 10, 79. Чудя се на кой дявол свещ да паля. Разг. Чудя се с какви нечестни средства да си послужа, за да постигна нещо лошо, непочтено. Ако бяхме я [сватбата] направили по Великден, сега нямаше да се чудиш на кой дявол свещ да палиш. Т. Харманджиев, Р, 137-138.