ПА̀МЕТЕН

ПА̀МЕТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който е важен, значителен и е оставил трайна следа в съзнанието на някого. Тоя ден е паметен в моя живот. За пръв път тогава видях неудържимо да се тълпят хора за театрално представление. Ив. Димов, АИДЖ, 117. По широката му усмивка тя позна своя гост от оная паметна августовска нощ. М. Грубешлиева, ПП, 185. Някъде около тази крепост е станало паметното сражение между българските и византийските войски в 1230 г. Ст. Михайлов, БС, 262. Преди паметната среща в стаята на Тъкачев Станка много често ходеше у чичови си и през делнични дни. Г. Караславов, ОХ I и II, 59.

2. Който е направен или написан, за да напомня, да бъде възпоменание за някого или нещо. Старият септемвриец млъкна, замисли се, загледа паметната плоча. Ем. Коралов, МВ, 29. На 3 юни ние устроихме първото паметно утро за Пенчо Славейков. К. Константинов, ППГ, 228. Готвят се тържествени паметни сборници от видни учени и писатели чрез Министерството на народното просвещение. Р, 1927, бр. 257, 1. Според една паметна бележка, писана от някой си Методи поп Драганов от с. Корова, потурчването [на чепинските българи]

станало в 1657 г. Паметен медал. Паметно събрание.

3. Диал. Който е умен, разсъдлив, паметлив. — Вие и без да сте чели много книги, сте си люто паметни. Не сте много разговорливи, ама всеки от вас може да каже своя дума за себе си, за българското племе, та и за целия божи свят. Д. Мантов, ХК, 40. При тая имотност, па както си бе и инак добър и паметен, дядо Славчо беше много и на почит у хората. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 6. Баща ѝ мина от другата страна на гривната, загледа я с нежност. — Вълке, ти си паметно чедо, послушай ме и не ми се сърди. К. Петканов, ОБ, 149-150. — Аз ти казвам: то беше едно куче, наистина... куче, но толкова паметно, толкова умно. Д. Kалфов, Избр. разк., 289. Секой паметен ся старае за онова, което може да постигне, а будалата, напротив, чезне за онова, което не може никога да придобие. Кр. Пишурка, К, 89.

— Други (остар.) форми: па̀мятен.

Списък на думите по буква