ПАМЕТЛИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАМЕТЛЍВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който има способност лесно да запомня и да съхранява в паметта си продължително време възприета информация. Бачо Киро беше паметлив. Запомняше лесно онова, което прочиташе. Д. Марчевски, ДВ, 35. — Инджето не беше грамотен, но беше паметлив.. Като напиша една страница, кара ме да му я прочета. Дума да съм пропуснал, сеща се за нея и иска да я сложа. Н. Инджов, ПП, 49.

2. Диал. Разш. Който е умен, разумен, схватлив; паметен. Бащата на Каравелов.. искал.. да даде на паметливия си син образование и занаят, които ще му разкрият тайните на търговията и ще му осигурят бързи и големи печалби. С, 1954, кн. 3, 117. "Знам, че момата ми е паметлива!" / Ерген Хаджи Стоян на туй: "Да ти е жива!" К. Христов, ЧБ, 45.