ПАМТИВЕКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀МТИВЀКА и па̀мтивѐк нареч. Разг. Само в съчет.: От памтивека; от памтивек. От много отдавна, от незапомнени, много стари времена, открай време. Ние сме тука и живеем в тоя град от памтивека, от деди и прадеди. Д. Талев, ЖС, 297. Около дървена маса, пропита от памтивек с миризмите на калугерски ястия, се бяха наредили игуменът Ксенофонт, пълномощникът на общината Вълюбчо. Н. Инджов, ПП, 73. Сливата расте от памтивека в гънките на тетевенския балкан. Н. Тихолов, ДКД, 124. Тия римски развалини стоят тука от памтивека. Й. Радичков, ВН, 87. Но нейсе. То се знай, / че всичко на света си има своя край! / От памтивек до днес и опит, и наука / доказуват това... П. П. Славейков, КП ч. III, 18.

— Друга (диал.) форма: па̀нтивека.