ПАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАН¹, па̀нът, па̀на, мн. па̀нове, м. 1. Само ед. В полски, чешки, словашки, украински език, самостоятелно или пред фамилно име, звание — учтиво назоваване на мъж или в обръщение към мъж; господин. — Беше тя вече! Хайде, пане, да му цукнем за здраве сега. П. Тодоров, Събр. пр II, 386. Също и пан Ян Неруда трябва да се остави на спокойствие от нашите преводачи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 233-234. Решихме с Баша да изкараме лятото тук [в Монте Карло], пан генералът.. изпрати достатъчно [пари] и за хотел, и за разни удоволствия. П. Незнакомов, ЖВ, 33.

2. Истор. Едър земевладелец, господар в някогашна Полша. Реки кръв са се пролели тука, за да се запази казашката волност и казашкото православие от полските панове. Ив. Вазов, ИСМ, 15. Звънтял е [в Белая церков] свободолюбивият глас на Богдан Хмелницки, зовейки волните украинци на бунт срещу полските панове поробители. Г. Русафов, ИТБД, 93. В Полша милиони украинци и белоруси са лишени от свобода и подложени на експлоатация от страна на пановете. Ист. Х кл, 180. В много от тях [песните] се описва тежкият живот на белорусите под двойно робство — на полските панове и на руския царизъм. ВН, 1958, бр. 2261, 4.

— Пол., чеш., слов. pan.

ПАН², мн. няма, м. Нов. Вид синтетична прежда — полиакрилонитрит. Чорапи от пан. Пуловер от пан.

ПАН-. Съставна част на сложни думи със значение: който обхваща напълно нещо като цяло или се отнася до всички части от нещо, напр.: панславизъм, панислямизъм, пантюркизъм, панамериканизъм, пантеизъм, паневропейски.

— Гр. πAν 'всичко, цяло'.