ПАНАГЮРЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАГЮ̀РЕЦ, мн. ‑рци, м. Лице, което е родено или живее в Панагюрище, град в южните склонове на Средна гора. Там намери свои люде — костурци, ресенци, копривщенци, панагюрци и тие го облякоха, обуха го и го качиха на кораб, та стигна в Солун. Д. Талев, ПК, 81. Влезлият с момата обажда, че е панагюрец, стар цариградски заселник, Козма Чопаринов, пръв производител на бира в Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 14-15. Пустите клисурци/ станали московци./ А панагюрци/ донски казаци./ Топчето пукна,/ Русия скокна. Нар. пес., Ив. Вазов, Съч. XXV, 19.