ПАНАГЮРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНАГЮ̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който се отнася до Панагюрище и до панагюрец. Тя.. тъй леко заситни, че играта ѝ разсъни и старите двама панагюрски овчари. К. Петканов, ЗлЗ, 197. Вестта за вдигането на панагюрци се разнесе като вихрушка из цялата област.. Трябваше да се използува това възбуждение, предизвикано от панагюрския бунт. В. Геновска, СГ, 302. Тъкала Донка престилки, / Доне мари, бяло момиче, / баш панагюрско девойче! / Хем ги тъкала, плакала. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 248. Панагюрско златно съкровище.