ПАНГАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНГА̀Р, ‑ът, ‑а, м. Маса при входа на черква, където се продават свещи. Миряна отиде на черква .., купи от пангара свещ, запали я пред почернялата икона на Богородицата. Ем. Станев, ИК I и II, 193. Цял живот той.. продава свещи на пангара, пя на този народ, додето си загуби гласа. А. Каралийчев, В, 65.

— От гр. πανκάριον. — Друга (остар.) форма: панга̀л.