ПАНГЕРМАНИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАНГЕРМАНЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. Политическа доктрина в Германия, възникнала в края на XIX в., за обединяване на всички немци в една могъща държава. По примера на панславизма и пангерманизма турските пачаври са са запретнале да направат цариградския халифат центр на сичките мохамедови поклонници. Хр. Ботев, Съч. 1929, 298. Пак е захванала да са повдига буря против панславизмът и то именно в такова едно време, когато пангерманизмът са е вече въоружил против него. С, 1872, бр. 33, 258.

-От нем. Pangermanismus.